Спомен

        Цигарата гореше в устата му. Той беше вече стар но позна човека, който излезе от кафенето пред паркинга, който охраняваше.

20г. по-рано...

В колата бе тясно за него. Тогава Нино беше огромен мъж над 130 килограма. Бивш борец, който когато не успя в спорта стана лична охрана, а в този ден вече беше станал бияч. По онова време мобилните телефони бяха екстра, която само мутрите и наистина богатите българи имаха. Но Нино се бе сдоби с такъв, като подарък от шефа си. Мобифонът звънна, Нино го погледна и веднага затвори. Това бе сигнала. С големи усилия успя да излезе от стария си трабант, взе бухалката от багажника и се насочи към кафенето.

Нино влезе с трясък в заведението и от врата почна да раздава удари с бухалката в ръцете си. След малко тримата, които искаха да правят бизнес с шефа му бяха на пода. Той грозно се изплю върху единия, който се опита да стане. След което той се отказа. Шефа му, му пъхна една пачка с пари в джоба на впита му риза. После му даде знак да вървят. Когато се насочиха към Трабанта на Нино пред него стоеше един кльощав циганин само по бял потник и анцуг. Той се подпря на колата и погледна с нагла усмивка шефа на Нино казвайки му, че иска огънче. Извади една смачкана цигара и я пъхна в устата си. Когато видя, че баровеца го гледа сърдито попита и Нино. Но новата мутра просто замахна с бухалката, при което циганина се дръпна и бухалката потъна в картоненото превозно средство. Нино се ядоса отново замахна към циганина, който пак се помести. Но този път отвърна с шут в стомаха на Нино. Той изгледа тъпо кльощавия си съперник и пак замахна без да усети и последвалия втори удар в корема му. Тогава циганина скочи високо и ритна Нино в ченето. Той изпусна бухалката, а от устата му текна кръв, която се стече покрай брадичката му. Тогава усети силен удар в слепоочието и всичко му се замъгли. Бам, бам...

Шефа му извади пистолет и застреля циганина. Поклати ядосано глава и бръкна в джоба му, където бе оставил пачката с пари. Взе ги и си тръгнал пеша.

В този ден Нино беше останал без работа и днес двадесет години по-късно гледаше от будката на паркинга, който охраняваше как бившият му шеф, днес министър-председател се качва в черната си лъскава лимузина. Потеглят и докато огънчето на цигарата му догоря тя избухва, а пламъците от взрива подпалват още една кола спряла до отсрещния тротоар. От взрива всички прозорци наоколо се бяха счупили, алармите пищяха, а стария охранител Нино спокойно загаси цигарата си хвърляйки я на земята пред будката. Влезе в нея и превключи телевизора на новинарския канал ...

Костадин Койчев-Kovak

21.10.2023г.