Когато бях малка с брат ми много често си играехме на кукли и вълчари. С куклите бях аз, а с вълчарите-той. Той беше взел името “вълчари” от една стара гумена играчка-вълче и още като бяхме съвсем малки, той беше заявил:
- Ето го президента на моята република – Вълчар Вълчарски.
Аз не исках да му отстъпвам и взех една друга бебешка играчка (гумено лъвче) и казах:
-Ето пък президента на моята република- Куклен Кукловски.
И така се почна тази незабравима игра на кукли и вълчари.
Брат ми, като всяко момче имаше много колички, камиончета и прочее, а по- късно започна да колекционира и макети на самолети. Той често казваше:
-Не може да има цивилизация без коли и самолети. Затова, ако искаш твоите кукли да си имат цивилизация трябва да ги снабдиш с колички и самолети.
И така започна голямото манипулиране. Брат ми непрекъснато се стараеше да ме убеди, че ако нямам колички и самолети няма да имам и цивилизация, а вълчарите, като по- висша цивилизация ще завладеят моята “жалка” републичка и ще ...