Навън бе непрогледна нощ, когато електронният ми часовник иззвъня. Мъглицата на съня ми с усилие се разпръсна и аз се събудих. Потръпнах от неприятния хлад в стаята, отидох в кухнята и с няколко шепи студена вода се ободрих.
Облякох ловното си облекло набързо и се насочих към заключената каса в ъгъла на хола,отключих я и с треперещи ръце измъкнах калъфа от вътре. Веднага усетих приятния мирис на смазка и кожа излъчващ се от него. Погледнах часовника,огледах се за последен път из стаята да не би забравя нещо и излязох навън. Гъста мъгла бе покрила смълчаните градини и ниските покриви на къщите. Отнякъде в далечината се дочуваха провлачените кукуригания на сънени петли. От изток червеникаво-жълтите отблясъци на заревото постепенно пробиваха сивкаво-белите пластове на мъглата и устремени все напред и все напред носеха със себе си раждането на новия ден.
И както стоях унесен в мисли на прага на пътната врата, чух шум от мотор на кола надолу по улицата и само след минута дългите проточили с ...