Вървеше замаяна, от алкохола ли, от цигарения дим, от спомените, които тази
вечер й дойдоха в повече. Когато Дани я покани, беше твърдо убедена, че няма да
почувства нищо друго, освен познатия горчив вкус в устата, останал от нещо
отдавна безвъзвратно изгубено. Но, уви, не всичко беше така просто. Поне не както се надяваше по-рано.
Обувките, изяли половината от последната й заплата, се хлъзгаха от време на време по мокрия паваж, но не това й пречеше да се съсредоточи върху утрешната среща с акционерите. Пред погледа още й се мяркаше познатата обстановка: намачканата мека мебел, сивият цигарен въздух, постоянната тиха жлъч от бара. Тази вечер "КРИСТАЛ" беше някак по-шумен, по-пълен, по-малко интимен; сякаш беше за първи и в същото време за пореден път на място, което й е до болка омръзнало.
Два дни по-рано Дани се бе обадил с уговорката да излязат заедно с някакво момиче, което бил срещнал някъде из клубовете и с което "силно се надявал да стане работата". Два дни. Два дни имаше да реши ...