Тя стоеше сама, по средата на улицата, огрявана само от лампата, стояща зад гърба ù. Малки капчици дъжд бавно се стичаха по нежното ù тяло. Бялата рокля бе абсолютно мокра и очертаваше всяка гънка по нейното тяло. Черната ù коса беше мокра и като черни пипала се спускаше плавно по раменете ù. Зърната ù бяха настръхнали от летния дъждец, съчетан с лекия полъх на вятъра... Ръката ù се вдигна и се насочи нагоре към врата ù. Там тя усети малко синджирче, на което висеше сърчице. Тя го отвори и видя снимка на момиче, прегърнато от мъж и жена… Краката я боляха така, сякаш беше бягала цял ден. В следващия момент погледна надолу. Беше боса, целите ù крака бяха изцапани с кал. Краят на белоснежната ù рокля също беше мръсен. Сякаш невидима черна сила беше почнала да я поглъща…
Тя стоеше в недоумение. Не знаеше къде се намира, защо е тук и как е попаднала на това място. Чудеше се защо всички около нея бягаха и се опитваха по всякакъв начин да се крият от дъжда. Знаеше само, че иска да се прибере ...