Лято е, началото на август.  В Жеравна сме с внучката ми Василена. След дългия ден, изпълнен с много интересни срещи и игри, сме уморени. Приседнали на чардака, ние разговаряме. Тя ме разпитва за моето детство и аз разказвам дълго, а тя слуша. И така ми хрумна да запиша как и на какви игри играехме, но не само това, а всичко, което си спомням от най-ранното ми детство. И така, започвам.

Виждам се седнала на пода в стаята как подреждам играчки - кубчета във вид на

къщичка. Дървени кубчета с отпечатани на тях врати, прозорци и покриви, червени с триъгълен профил. Ограда на двор от кафяви плочки, фигурки на малки животни, хора и зелени дървета. Отделно вътрешна подредба на стая с легло, гардероб, маса и столчета, разбира се,  за куклата. Част от тези играчки бяха грижливо запазени и впоследствие с тях играеше и дъщеря ми, а също и внучката

   Маминка шие на машина, аз се въртя около нея и искам да ми даде и на мен игла, за да шия на куклата рокля. Дава ми, но безопасна и аз плача, че не мога да вдяна конеца. Тя се боеше да не се убода. Това се случи и то неведнъж. Само чаках тя да стане от масата и сядам на машината. Знам тя как придържа плата с пръст и го бута към иглата. Аз правя същото, но пръстът ми попада под иглата! Рев до бога, сълзи, обещания, че няма да правя така. Постепенно се научих, че трябва да внимавам.