Когато бях в пети клас, в училище подготвихме пиеса по приказката "Снежанка и седемте джуджета". Избраха ме за ролята на царицата. Каква "царица" съм била се вижда от снимката, която татко ми направи с дрехите от ролята. Тоалетът ми беше от две части: пола и блуза. За полата майка използва пердето от прозореца, бяло и ефирно. Блузата беше цялата от пайети. Взехме я от една учителка. Короната беше от картон , облечен в плат. Майка развали един свой гердан и приши мънистата като "скъпоценни камъни "на короната. На кръста ми завърза извит картон, за да държи полата широка. За обувки използвах сините кадифени чехли на майка, които на нея бяха тесни, а на мен - големи. Но най- интересното беше медальонът, който татко носел в себе си на фронта - с моята и на майка ми снимки. В него се събра и едно малко шишенце парфюм, който играеше ролята на отрова. На сцената аз отварях шишенцето и уж изливах от него "отрова", за да намажа с нея ябълката. После се преобличах като бабичка и продавах ябълкат ...