В Т. сме. Живеем в къща с още три семейства- квартиранти. Така беше навсякъде, и у нас в Ш. настаниха три семейства принудително. Нямаше достатъчно жилища.
Междувременно дядо ми почина и маминка остана сама. През ваканциите се връщахме в родния град, а нямаше достатъчно място за нас, собствениците. Т. беше малко градче, хората - непознати, някои говореха на румънски. До 1940 г. е бил в Румъния. Трудно ни беше. Къщите гледат на север, към Дунав. Бяхме в една стая и кухничка без прозорец четирима души: майка, татко , брат ми и аз. Нямаше водопровод, носехме вода от улична чешма. Къщата беше цялата обрасла в бръшлян, в който лятно време се криеха комари и щом отвориш прозореца, на рояци нахлуваха вътре. А хапеха ужасно, подувахме се и сърбеше.
Зимите бяха студени и снежни, понякога Дунав замръзваше. Няколко дни имаше ледоход, след това целият се покриваше с лед. Отсреща, в Румъния, беше град Олтеница. При тихо време оттам долиташе шум, кучешки лай и др. Пролетно и лятно време обичах да гл ...