4 min reading
Когато една убийца се почувства самотна.
Кървавата Мери.
Мирис на нафталин и остарели истории
Ето ме пак тук, в старата къща на родителите ми. Странно е. Тишината. Ужасът. Мирисът на смърт. Бавно бутнах вратата, която скрибуцайки се отвори и върна всички спомени, който така старателно се правех, че съм забравила. Влязох в предверието и потреперих. Нищо не се променило. Снимките на едно друго, щастливо, семейство, все още стояха на масичката и само дебелият слой прах, подсказваше за първото ми престъпление.
Солена капка. Заредено оръжие. Отчаяно момиченце...
Отново потреперих. Странно е как с времето угризенията си отиват и остава само апатия. Усмихнах се. Закрачих по стълбите с желанието отново да усетя адреналина от онази нощ. Затворих очи. Качвах се по същите тези стълби...
Боси крака по студения под. Студено оръжие в пареща длан. Изгарящ ужас в студена зимна нощ...
Стаята на родителите ми. Още чувам как майка ми плаче. Тя беше твърде слаба, за да се пребори. Просто една омърсена неж ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up