1 min reading
Представи си... идеален свят. Не! Невъзможно е! Знам, че това ще ми отвърнеш. Няма да го оспоря, защото е самата истина. Реалността стана ужасна!Постоянно ни се натрапва колко тежък е животът. Всеки е забързан в делничния ден да свърши своята работа. Така настървени и бранещи своя хляб като рицари кръстоносци сме неуморни и безспирни. Замисли се! Не е ли така? Забързан и аз да свърша ежедневните задачи, обичам понякога в самота и тишина да поседна. Ако е студено, с мъничко топлина от камината и лека музика зареждам се вечерта. Уморен съм! Дали заради работата?! Понякога не само от това, но не спирам да си мисля и спомени често повяват на мига. Колко ми е приятно! Чувствали ли сте се като мен сега? Животът за мен е борба. Свикнал съм да ми казват: "Нямаме сега"!Затваряла се е не една врата! Не спрях да вървя... засега. Но това спира няма! Седя си аз от време на време и спомням си случки преди години. Много са те, останали в детската ми глава. Приятно е! Наистина, когато си даваш сметка ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up