Спомням си летата при баба и дядо - градинката пред блока, от която късах цветя за баба, а тя ме прибираше 10 минути по-рано вкъщи, приятелчетата ми, с които играехме на народна топка и на измислен детски белот, бабките с бастуните, които се караха, че чоплим семки на земята и, разбира се, слънчевото балконче на петия етаж, откъдето виждах, според тогавашните ми представи, целия свят.
А баба и дядо имаха навика, не знам защо, вероятно от стремеж към икономия, да застилат масата с вестници, вместо с покривка. Не че нямаха покривки - дори напротив, баба шиеше много красиви покривки, но... така си бяха свикнали - да икономисват и малкото, което имат, за да спестят (евентуално) повече за по-нататък. И нямаха друг избор - съвсем не бяха от богатите, а и в такива времена живееха, че редуваха боб с картофи и когато бях аз на гости - кюфтета. А онези красиви бабини покривки бяха продавани.
Така на масата на малкото балконче лятото се появяваха различни заглавия и примамливи новини и често, вме ...