Помниш ли първата си глътка въздух? Помниш ли, когато беше толкова безпомощен, че можеше единствено да плачеш? Помниш ли онази прегръдка, която накара всичко останало да изчезне? Помниш ли първите си крачки, първите си думи, моментът, в който се почувства сякаш можеш да покориш света? Помниш ли онази изгаряща любов, която поглъща всичко по пътя си? Помниш ли как беше готов на всичко, да преобърнеш живота си, да се бориш до последно, за да я запазиш? Помниш ли онази глътка въздух, която при раздялата ти се стори последна? Помниш ли, когато беше толкова безпомощен, че можеше единствено да викаш? Помниш ли онази прегръдка, която накара всичко останало да изчезне? Помниш ли, когато отново се изправи на крака и покори света? Помниш ли онази любов, за която си струва да преобърнеш живота си и да се бориш до последно? Помниш ли онова чувство на завършеност, как не беше нужно нищо друго, за пълно съвършенство? Помниш ли хората, които идваха и си отиваха? Помниш ли хората, които през целия път ...