Ще ме търсиш и ще ме намериш
там, нейде под дъжда,
чакайки истинската среща с любовта.
Подгизнал, с наведена глава, дали ще те позная.
Ще държа в ръце обвито в мъка моето сърце,
ще го гледам и ще плача като мъничко дете,
а ти ще дойдеш вече късно, ужасно закъсняла.
Може би съм бързал прекалено или просто съм проклет,
може би наказние е сърцето на поет.
Ще държа твоите ръце, ще мълча, без думи ще ругая,
ще те гледам и ще плача, но дали ще те позная...
Сълзите няма коя да ги избрише, няма коя розите да помирише, ...