Малко неудобно се получи. Не трябваше да се срещаме пак. Бях ти казал, че не е добре да имаме общи познати след като решихме... Последната ни шега, трябваше да си разпределим сферите на влияние, нашата Ялтенска конференция... Тях пропуснахме, не мислех, че някога ще те поканят да се видите, но явно са закъсали, трябваше да го разбереш, щом се обаждат на теб значи просто няма на кого да се обадят, аз го знаех, но нещо ме накара да приема. Сядате срещу мен ти и Той, обаче не се оказва Той, а някакъв той. Смее се малко пресилено и избягва да гледа към мен. Усмихвам се леко, не само за нас двамата е неудобно, не е трябвало да му споделяш. Ще имаш изтощителна вечер, пълна с допълнителни въпроси, които ще те отегчат и разсърдят. Ще се разсърдиш на себе си, а ще си го изкараш на него, от което още повече ще се разсърдиш на себе си. Търсиш погледа ми. Не, това не. Не бива. Ако тогава знаех какво ще е бъдещето, т.е. днешното ни настояще, нямаше да те уча езика на погледите... срещаш погледа ми ...