В стаята още не беше чак толкова тъмно, че да се размиват контурите на предметите, затова, когато циганчето се обърна, видя ясно изрязана на фона на стената стилната ù женска фигура. Моментално поиска да светне и вълнение се вдигна в гърлото му, та изхъмка, но тя препречи пътя му към електрическия ключ. Нежният парфюм на юристката го опиваше, правеше го неспособен да взема решения, сковаваше действията му, направо го парализираше. Ратаят в него вдигна ръка над очите си като сгрешило дете, миг преди плесницата на баща му да се стовари върху бузата, но жестът сам премина бариерата си и докосна с опакото на пръстите си нейната скула, мека и пареща, после несръчно се спусна надолу и остана да виси край тялото.
Светлината от уличните лампи направи за миг двете фигури близки, а сенките в стаята - загадъчни. Тя прекоси мълчаливо разстоянието помежду им в стаята. Докосна раменете му с длани. Загледа се през рамото му в прозореца, където беше гледал допреди минута и той, но не видя нищо интерес ...