Срещнали се Животът и Смъртта на по чаша кафе, за да си поговорят за хората на Земята.
- Как е работата? - попитала Смъртта Живота.
- Ами как да е?! Хора колкото искаш. Малко ядосват, защото знаят само да се оплакват, а да решат проблемите си - нищо не правят. Очакват всичко да им поднасям на поднос. Вече не издържам, искам да си взема отпуска. - оплака се Животът на един дъх и отпи глътка от кафето си. - Иначе при теб как е?
- То и мен ме изнервят мъртвите. Като почнат да ми разказват разни истории за Рая и Ада, направо лошо ти става. Дори и подробно да им обясниш, че това не е истина и защо е така, те не разбират и продължават да си държат на своето. Винаги се мислят за добри и си мечтаят за Рая. - каза Смъртта и отпи от кафето си голяма глътка.
- Винаги съм си мислил как ли ще се справи човекът на наше място! - сподели Животът и сръбна малко от вече хладкото кафе.
На другата маса Знанието дочу разговора им и реши да се намеси.
- Случайно чух разговора ви и мисля, че не е правилно. П ...