/Светът на бъдещето/

Двете луни осветяваха пясъчната пустош надалеч, така че Мммм видя идващият рано и се приготви за срещата. Копието в едната ръка, щита в другата, а третата е свободна и може да бъде използвана за коварни удари по евентуалния враг. Двете глави – в бойна формация. Едната следи напред, другата оглежда откъм гърба и пази черупката.

Но, когато оня наближи, воинът забеляза явното безсмислие на евентуална съпротива – пришелецът отдалеч спусна естествената броня от челото до гърдите, размаха предупредително боздугани в двете леви ръце, а десните стискаха дълги копия…

Известно време двамата се гледаха, преценявайки смисъла и ползата от сблъсъка, после едновременно решиха, че трудно някой от тях ще излезе невредим от двубоя.

Онзи опря копията в пясъка – от една страна примирително, от друга с перспектива отново да ги размаха бързо. Боздуганите спряха въртенето си и зад бронята се чу глас:

- Крхт… Вожд на муруките…

Мммм също демонстрира временно миролюбие и каза:

- Мммм, боен водач на триковете…

Двата рода отдавна не бяха се срещали на бойните дюни, нямаха и вражда – просто живееха в различни краища на пустинята, а и притежаваха по цели два оазиса, така че засега нямаха повод за война.

Крхт внимателно вдигна бронята над челото и тя потъна в кожения джоб на тила, после заби копията в пясъка, положи боздуганите в предупредителна стойка – подпрени дръжка о дръжка, готови за сграбчване.

Мммм прибра третата ръка под черупката, но остави оръжията в другите две. Небрежно така, обаче в бойна готовност. И седна до пламтящите вейки от каменното дърво.

- Заповядай край моя огън, гостенино – изрече той формулата за мирно общуване и новодошлият опъна трите крака насреща му, като при това бутна двата изправени боздугана. Знак, че е приел гостоприемството и в никакъв случай няма да приеме всеобщото презрение с някакви агресивни действия…

Мммм изпъна детеродния си орган извън бронята – знак, че приема примирието…

Помълчаха, след което домакинът учтиво попита:

- Надалеч ли е пътят ти, Крхт, славни да са дните и нощите ти?

- Отивам до Скалния вещер – каза бавно запитаният – В племето се появи неочаквана болест, та да го попитам как да жертваме заразените, та да спасим бъдещето ни…

Мммм кимна – и при тях се появяваха внезапни зарази, и те се бореха срещу рисковете за съществуването си…

- Звездоброец? Или… - той потръпна – читател на книги, да ни пази Всесведущияг колач?

Крхт завъртя изненадано три от очите си. Значи и други бяха изпадали в тази ситуация, значи заразата беше вече повсеместна…

- Читател – въздъхна той – Третият внук на осмата ми жена. Страшна съдба…

Мммм с разбиране също въздъхна. Спомни си как преди шест нови слънца братът на брат му Цццц се върна от лов и донесе нещо страшно – голямо, тежко, с много страници, а върху тях непознати знаци. Разказа, че убил някакъв непознат звяр – почти приличащ на тях, но само с две ръце, очи и уши. Заварил го да разгръща странното нещо и да си мърмори.

Звярът разфасоваха и излапаха веднага – кой да ти харчи огън, щяха само да развалят вкусната прясна мръвка…

А Цццц не се отдели от предмета. Вглеждаше се в картинките, по едно време започна да си мърмори нещо и да обяснява как е разбрал значението на написаното…

А после заговори за някакво минало, за други човеци, за еднаквите почти техни форми, за неразбираеми неща като континенти, учения, техники, труд, полети към небето…

Та се наложи в името на спасението на племето да бъде хряснат с камък по главите и опечен в собствената му черупка. Няма да отива зян толкова храна, я…     

Крхт разказа почти същата история. Пак странен сборник с листа, пак опити да бъде разбран, пак заразата тръгнала… Само че при тях се намерили и последователи на болестта – трима проникнали в тайната на знаците и започнали да обсъждат колко по-добре биха живели, ако и когато създадат подобни на нарисуваните машини…

- Дааа… - завърши той – Искаха отново да се върнем в миналото, да направим страшните оръжия и превърнем оцелелите пясъци в необитаема пустош… Да не останат изобщо хора в този единствен под Слънцето и Луните свят…

-Отзад нещо прошумя. Като опитен ловец Мммм изстреля изпод черупката си дългата опашка, прониза летящия червей точно зад главата и учтиво предложи деликатеса на гостенина…- А Луните уморено гледаха скучния стар нов свят и си разказваха легенди за предишните човечества…