"Какво правя? Какво? Полудяла ли съм...? Какво търся тук... с това момче...? Господи, какво става с мен?..." Кити, едва отворила очи си задаваше въпрос след въпрос... без отговор... През полуспуснатите щори се процеждаше светлина - утрото беше настъпило, а тя не помнеше колко време вече са заедно... без да излязат от стаята. Един, два дни... или може би вече три? Когато се срещнаха беше петък... а сега вероятно трябваше да е неделя - това май беше второто утро, което посрещаха... Усещаше равномерното му дишане до себе си, и как ръката му, в просъница я погали нежно... по кръста, надолу по хълбока и продължи по бедрото... Сякаш насън искаше да се увери, че тя е там, до него... все още... Не можа да издържи нежното докосване, обърна се с лице към него, притисна се, и едновременно с бавното полусънено вплитане на телата им прошепна тихичко в ухото му: "Добро утро, слънчо..."
Започнаха случайно, както с всички останали... на шега. Той и писа колко харесва разказите и, тя му отвърна... той ...