Стоя си в един фотьойл и си мисля как ще си купя три крушки за апартамента. Сетих се за отминалия дъжд и започнах да пиша хайку на малко листче...
Шурти водата по лицето ми
и джвакат пръстите в калта.
Охлюва се наслаждава на живота.
Това не е хайку разбира се...
Пиша тези малки стихчета като отправна точка в паметта ми.
Фотьойлът се намира в неголямо фоайе, а то пък в почивна станция в гр.Хисар, където с приятели бяхме на басейн.
Едновременно дочувам по коридора зад гърба ми, старчески глас да си припява и виждам момче, което влиза през входа. Добивам усещането, че старецът ще спре да пее и ще каже: ”Добър ден, младежо!”. Момчето отмина, а старецът се оказа, че е Радой Ралин. Той дойде при мен, поздравихме се и ме попита какво правя. Беше логично да му призная, че пиша хайку. Той ме помоли да му го кажа, а аз не знам защо промених словореда. Радой помисли и каза хайкуто така както го бях написал на хартийката. Аз се усмихнах и му я подадох...
После говорихме за различни неща, за живота, Радой сподели, че е на 72 години и тогава през входната врата влезе мъж на средна възраст.
Радой Ралин повдигна ръка за поздрав и каза: “Добър ден, младежо!”
...
Да си спомним с добро за един поет...
© Атанас Коев All rights reserved.