9 min reading
Сигурно е било някъде 1974 или ' 75 година. Със сигурност още не ходех на училище, но и не бях прекалено малък.В ероятно съм бил на 5-6 години.Т ака или иначе събитията от онези дни на моя тепърва оформящ се съзнателен живот и до днес, са толкова ярко запечатани в паметта ми, че без затруднения по всяко време и на всяко място дори с отворени очи мога да ги извикам отново на повърхността на съзнанието си. И те ще изплуват така, както изплува труп на повърхността на сравнително топлата вода. Защото, ако е студена, този труп ще си остане под водата толкова време, колкото е необходимо. А когато слънчевите лъчи погледнат благосклонно към осквернената наша земя видяла какво ли не през хилядолетното господство на човека над нея и водата се затопли, този труп ще изплува - подут, грозен, плашещ.
Детството ми ли?!
Ами то си беше едно съвсем обикновено детство. Както най-често се изразяват хората - светло, безоблачно и щастливо. Нищо не вещаещо наближаването на черния облак, надвиснал така некане ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up