Карам си колата аз по тъмно и освен светлинки, почти нищо друго не виждам. И изведнъж ми се блъсва нещо в стъклото и го превръща в тотално непрозрачна паяжина! А-ха да натисна рязко спирачките, ама се усетих навреме, че може да занеса, и се постарах да спра плавно, с леко отклонение към пътния банкет. А дори не карах бързо! Спрях без допълнителни инциденти, въздъхнах и забърсах избилата на челото студена пот. Не ми се искаше дори да изляза да видя какво точно е станало. Може да съм блъснал човек, изскочил отнякъде със скоростта на светлината? Може да е паднал метеорит? Може пък Господ да е решил да се изака върху мен и в момента да ме чака да изляза за втори по-успешен и летален опит?.. Докато размислях какво ме очаква навън, бутнах предното стъкло с показалец. И то се разсипа на сол! Навън всичко изглеждаше тъмно и спокойно. Събрах кураж, изтръсках се от стъклените зрънца, отворих вратата и излязох... Тишина, спорадично минаващи коли, спокойна нощ. Огледах се колебливо назад, очаквайк ...