Сряда
Хлад беше обгърнал Срядата ми и за да видя новото начало на деня увих юргана около раменете си, и застанах до стъклената врата на балкона.
Слънцето вече беше започнало да се подава в далечината и беше обагрило в червено небето над себе си.
И точно това червено ми напомни за любимото ми червено червило, което обожавах да нося.
За червената рокля, в която се влюбих от пръв поглед щом я видях на витрината в магазина.
Напомни ми за червените багри, които оцветиха лицето ми, след като ме целуна за първи път и за тези, които продължават да го оцветяват всеки път, когато ми кажеш, че ме обичаш.
Напомня ми на мен самата, след всеки път, когато правим любов.
Червено като всички рози, които си ми подарявала (с повод и без)
Като важните дати в календара ми, които не беше нужно да отбелязвам, защото винаги нося в сърцето си, но винаги, когато отворех календара сгряваха душата ми, защото бяха и все още са нашите важни моменти.
Червено като слънцето, когато залязваше (по най - романтичния начин)
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви
-
Хубаво пишеш, девойче!
-
И тази миниатюра ми хареса.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
