Стара, стара приказка
Племето било страхливо. Вождът владеел интригите и умело го манипулирал. Знаел всичко за всеки. Здраво държал юздите - пиле не можело да прехвръкне. Всички се надпреварвали да спечелят благоволението му, а той щедро се отблагодарявал на най-усърдните.
Художникът живеел в малка дървена къщичка. Рисувал сред природата и благославял всеки Божи ден. Обичали го заради благия характер и се радвали на картините му. Не се кланял на вожда, дори не го забелязвал. Живеел в свят на багри, хармония и любов... Кланял се единствено на Бог.
Това силно безпокояло вожда. Как смее този никаквец да не се бои от него?! И какъв пример дава на останалите? Дали пък не крои нещо? Изпратил „доброжелатели"да му намекнат какво точно се иска от него. Художникът ги погледнал с недоумение, вдигнал рамене и продължил да си рисува. Вождът свъсил вежди - дошло време за решителни действия. Една негова дума била достатъчна - имало кой да свърши черната работа...
Изведнъж животът на художника се стъжнил. Хората започнали да го отбягват, като че ли е прокажен. Същите, на които щедро раздавал любовта си... Един ден се върнал от разходка в гората и онемял: къщичката му била опожарена, а заедно с нея и Божествените му картини. Нямал сили да заплаче. Цяла нощ лежал на голата земя и се взирал в звездното небе...
На разсъмване заедно с него си отишло и благословението върху племето.
© Вилдан Сефер All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ако някой се опитва да спечели насила нечие благоволение, той със сигурност не го заслужава. Рано или късно ще си навлече неприятности и хората ще се обединят срещу него. Поучителна е приказката ти, Вилдан! Радвам се, че те познавам.
-
Да, мила ми Вилдан,сега те разбрах ОЩЕ ПО-ДОБРЕ!! Прегръщам те-СИЛНА СИ...,във всякакъв смисъл!! Подкрепям те, макар и отдалеко!
-
Браво! Магична си и на този фронт!
-
Браво
-
Браво Феичке! Актуално!
-
Благодаря и на вас!
Георги, що ти требе да веруваш, човек! Неква си приказка там...
-
Вилдан,стара приказка, а така актуална и днес! Поздрав, мила ми Феичке за тъжната , но достоверна приказка!
-
глеей са...ц-ц-ц-ц-ц,какво племе,каков вожд...чее,я не верувам...такваа приказка нема...
-
Прегръдка, Вилдан, изумяваш ме!!!
Като на шега... а...
Това само феите ли го могат?
Поздравления!!! -
Благодаря ви, приятели!
-
Ако до всяко добро същество застане поне още едно,тогава...
Поздравления,Феичка! -
Стара, стара, но много, много актуална!...За жалост...Дай, Боже, повече такива художници!!! С много обич!
-
Д, колко е хубава приказката ти, Феичке!Тъжна, но много, много истинска.
Голяма прегръдка от мен. -
Всички се надпреварвали да спечелят благоволението му, а той щедро се отблагодарявал на най-усърдните.
А ЗАЩО?! Защото иначе ще им изгорят къщичките. А ако повечето бяха като художника?! Това май се нарича гражданско общество. Щеше да види тогава той на какво са способни, когато са единни. А когато никой не се интересува кой е вождът, значи че добре управлява и хората му са добре.
Но това е само приказка, дали?! -
Прочетох... между редовете!
Вили*! -
Благодаря, че сподели приказката...
Хубава е... много! -
Ех Вилданче,нали знаеш-никой не и пророк в собствената си страна...
С обич! -
Чудесна приказка!Поздрав,Феичке!
-
Стара, стара приказка за нови, нови времена...
Поздравления, Вилдан!!! -
Много хубава приказка!Мерси, че ни я разказа!
-
Знам, че целувките и прегръдките отдалеч са лесни, но... те прегръщам и те притискам много силно до себе си!
толкова ми е близко това, което си написала!
Благодаря ти! -
Чудесна приказка, феичке!
-
...!!!
Вилдан* -
Благодаря ти, Вилдан!
Дано повече хора прочетат твоята притча!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
