10 min reading
“
Погледни ме.... Казах ти да ме погледнеш!” Вики беше толкова бясна , че не можа да стърпи гнева си. Сълзите се стичаха по лицето й . Тони дори не искаше да я погледне. Бе навел глава надолу. Той предчувстваше, че каквото и да каже ще е излишно, защото знаеше , че е виновен. “Обичал ли си ме някога? Защо ми причини това?” Вики продължаваше да вика . Но той нито я погледна в очите, нито отговори на въпросите й. Тя просто стана от пейката и тръгна сама по улицата. Вървеше, а вятърът сякаш и шепнеше “Сама си ...оТново си сама!” Уморила се от всичко и от всеки тя не спираше да мисли за безбройните гадни неща случи ли й се в послените няколо години. Изведнъж се спря, замисли се и видя една непозната улица за нея. Продължи и на края й имаше красив парк с една голяма върба по средата. Вики седна под нея. Времето бе наистина доста студено, но тя не усещаше студа, единственото ледено място сега беше сърцето й. Токлова горчиви сълзи изля под върбата или по-точно плачеща върба. В задния джоб на ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up