Настъпи лятото, проливните дъждове престанаха, денят се удължи а Виктория изпитваше истинска радост от факта, че най-после се бе осмелила да се премести в красивото и живописно градче, намиращо се само на няколко километра от големият, претъпкан и неприветлив град. Беше редактор в едно малко издателство и това ѝ позволяваше да работи вкъщи, а в службата ходеше сравнително рядко. Понякога пишеше по нещо свое, най-вече разкази, харесваше ѝ да измисля истории, но напоследък претърпяваше творчески застой, никакво въображение, никаква идея. Нищо! Една сутрин, преглеждайки пощенската си кутия забеляза, че сред нейните неща има един плик, който не беше на правилното място, улицата бе същата, но с друг номер. Имаха нов пощальон и този месец за трети път ѝ се налагаше да доставя писмата на съседите. Замисли се, къде ли е номер дванайсет, не би трябвало да е много далеч след като тя бе на номер двайсет и едно. Запъти се надолу по улицата и се заозърта, не след дълго се озова пред голяма къща изг ...