Старецът живееше в дървената си къщичка до брега на морето.Какво ли не бяха преживели тези дълги бели коси покриващи сухото му лице.Какво ли не бяха видели тези негови присвити от разочарование и тъга кафяви очи.Какво ли не бяха работили тези негови изнурени ръце.
Той бе живял своя живот в търсене на истината за живота.
- За какво сме ние тук на таз' земя? - питаше се старецът още от дете…
- Да даряваме любов или да търсиме такава? - не спираше душата му да пита.
Като малък искаше да полети в облаците като птица,да стреля със своя лък към небето, облян от щастие и наслада от живота.
Когато порасна се сблъска за първи път с несгодите в живота.Опита се да си намери работа и не успя. Пък взе, че и се влюби в едно красиво момиче с бяла рокля и руси къдрици.
- Моята малка русалка - така ù казваше той.
И началото при тях не беше лесно, той без работа и пукната стотинка, тя даваше уроци по пиано и беше от богато семейство.
Но той имаше мечти! Какви мечти само!
Знаеше, че когато има истинска л ...