Намерих тази работа не по обява, а по препоръка на моя приятелка.
Старицата била особнячка, трудно се общувало с нея, но заплащането било добро, а грижите – стандартните, като за всеки друг възрастен човек, който не може да се обслужва сам. И преди бях гледала възрастни хора, имах опит, а и средствата определено ми трябваха – аз и приятелят ми бяхме студенти и се издържахме сами.
В началото не ми направи кой знае какво впечатление – абе, капризно бабе си беше, ама то и моята, преди да почине, беше станала същата. От опит знам, че от една възраст нататък всички се вдетиняват и започват да се държат като разглезени хлапета.
Аз обаче имах огромно търпение, а парите, които старицата ми оставяше вечер, заличаваха дори и най-малкия зачатък на недоволство, който бих могла да проявя. Вършех обичайните неща – обслужвах я, приготвях ú закуска, обяд и вечеря и ú помагах да се храни.
Всъщност единственото, което ме смущаваше в известна степен, беше особеният ú втренчен поглед, с който имах усещане ...