Докато пътуваше към адреса, пред очите му се превърташе споменът на тяхното запознанство. През онзи следобед всички бяха изнервени. За негово учудване, никой не говореше със съседите си на обичайните дребни теми от ежедневието. Знаете за какво говоря - така обикновено се убива времето чрез безсмислено споделяне с непознати. Ако някой новодошъл задаваше въпрос, отговаряха троснато или злобно. Някакво злорадство се чувстваше във всеки отговор, че този човек ще чака много по-дълго на опашката. Във въздуха цареше злоба към всичко - растящите цени, очевидното безпаричие у повечето хора между двата празника, необяснима ненавист, че трябва да си платиш сметките към един монополист, който прави каквото си иска. А може би и от непризнатата дори пред огледалото неудовлетвореност от самите себе си, че не са постигнали нещо повече в този живот.
И тогава в паричния салон влезе тя. Дребничка възрастна жена с бастунче. Движеше се много внимателно с изморена от усилието походка. Приближи се към опашка ...