Старшината
Multi-part work « to contents
7.
Три години след онази прословута вечеря се осмелих да предложа на Мичона да се оженим. Бяхме на разходка край морето, малкия Крас тичаше напред, а аз изпотен от притеснение ѝ поднесох едно рапанче и с пресекнал глас казах:
– Искам да станеш моя жена, обичам те!
Тя ме погледна малко озадачено, после премести поглед към малкия и викна:
–Крас, не се отдалечавай, чуваш ли? Няма вече да те водя на морето!
Детето спря и се обърна към нас – толкова искаше да бяга подир свободата, която скоро беше открил, но искаше и майчицата си, такива противоречия избухнаха в четиригодишната му душичка, той не издържа и се разплака. Мичона го успокояваше и му редеше :”Ще бягаш, но ще се обръщаш да видиш къде съм, нали, недей да плачеш, татко ти беше граничар, а децата на граничарите не плачат, особено момченцата, разбра ли?” Изтръпнах. Добре, че никога не ме попита къде съм бил в казарма, исках да ѝ разкажа няколко пъти всичко, а все нещо се случваше и не успявах. Последният път беше когато се върна от работа и аз бях изпил една биричка за кураж, казвам ѝ :
– Мичонка, трябва да ти кажа нещо сериозно! – а тя ме прекъсна с някакъв много особен поглед и прошепна:
– Бременна съм …
Аз застинах. И всичко беше до там.
Реших, че никой няма нужда от тази истина в момента – нито Мичона, нито аз, нито бъдещето ни. Когато се роди Дорчето аз се движех като в някаква пелена от нереалност месеци наред, не можех да осъзная, че това съвършенство, което държа в ръцете си е мое дете, аз съм баща, наистина, не можех. Мичона беше толкова ведра и някак озарена, гледаше ме с една особена усмивка, излъчваше мир и упование – това беше усещането ми, какви истини да ѝ разкривам…
( следва продължение)
© Нина Стоянова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, приятели - Жени, Светулка, Марианче, Стойчо, признавам, че мен тази история ме вълнува и се радвам, че и вие я четете, много хубаво си го казал, Стойчо - "майките охраняват границата на една любов", има още интересни неща да се случват!
-
"Децата на граничарите не плачат,особено момченцата,разбра ли?"
Боже мой, майките са паметливи...и строги!Те охраняват границата на една любов!
До последен дъх!
Нина, тази седма част е нова струя в живота на младото семейство! -
Чета и съпреживявам. Женската памет е много силна, струва ми се, че е познала войника още при първата среща. Ти само разказвай.🙄
-
нямам търпение за следващата част
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И аз...