„Стегни се, стегни се!“ – казваше си Аделина Рикова, докато се чудеше какъв тоалет да облече. Притесненията й се бяха засилили в късния следобед. Имаше среща с клиент, но не в офиса, а в ресторант. Предполагаше се, че ще си говорят за бизнес, обаче тя харесваше този мъж и искаше да се представи пред него във възможно най-добра светлина. Все още се самозаблуждаваше, че не е хлътнала кой знае колко много по него.
Избра семпла черна пола, тъмнозелена блуза и обувки с нисък ток. Така нямаше да изглежда прекалено официално, но и нямаше да е като небрежна тийнейджърка. Реши да сложи съвсем малко грим. Предполагаше, че Емил Занев не харесва прекалено „нацапани“ жени.
Огледа се критично в огледалото. Намръщи се. Твърде ниска бе за него. Той може би не харесваше ниски жени. При нейните метър и шейсет той стърчеше с една глава отгоре. „Не бива да се шашкам, все пак съм стройна. Но дали той не си пада по по-спортни дами?“
Чудеше се накъде ще тръгне разговорът, след като обсъдят бизнеса. Емил имаш ...