Apr 14, 2009, 7:34 AM

Стела, момичето със сините очи. 

  Prose » Narratives
1960 0 10
3 min reading
Бяхме студенти. Eдно лято след изпитите гледахме лятната олимпиада. Вече се бяхме наситили на спортните изяви, в частност аз на гимнастичката Нели Ким. И решихме - време е за море.
С Митьо Влаев пристигнахме първи в Приморско. Намерихме си едно копторче в центъра на селото, но бяхме доволни от хубавия двор с асмата. Там късно вечер пушехме последните цигари и гадаехме по звездите на другия ден дали времето ще става за плаж. След нас дойдоха Косьо и Галя, вече женени. Те се устроиха в една почивна станция, лукс за студенти по онова време. Галя бе спортна натура, Косьо обещаващ архитект. Аз и Митко учехме в Строителния институт. Дойдоха Климбо и Весела, също бъдещи инженери. С тях бе и Иванка, сестрата на Весeто. И накрая за цвят с нас беше Елена, бъдещо светило на стоматологичната помощ.
Някъде към третия ден Ели ни каза, нещо липсва в компанията, извикала съм колежката си Стела от Търново. Нали ще я посрещнем както трябва, нищо, че всичките сме софиянци. Да види, че нито сме страшни, н ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??