Стичам се ...по обвивката на мислите си…По кожата ми пролазва нечие внимание. Твоето внимание! Жарките ти мисли чертаят пируети. Нахален си! Стоиш насреща ми и завладяваш с погледа на всесилен господар. Не го сваляш от мен, сякаш очите ти са четката, която отново вае извивките ми. Извайва ги с огъня на страстта. Може и да преувеличавам, но си нахален до наглост. Париш до бяло! Интересна ли съм ти? И до кога?! По устните ми чувствено пролазва усмивка. Трапчинките заиграват по скулите, а очите ми се препълват с разтопена жарава. Признавам – запали огнената стихия в същността ми, но…Търсиш страст или огнен вихър? От кое те е страх повече? Може би от това, което е с по-дълго времетраене. Смея се. Присвиваш очи?! Да! Смея се на теб. Защото знам, че очите ми не те гледат, а са обърнати към друг. Дразня ли те? Чувстваш ли ме вече твоя собственост? И кога съм ти дала това право? И твоя ли съм? Та ти дори не си се потрудил да ме завладееш, а се чувстваш Господар! Да, такъв си, но…Само на мислит ...