Стичам се ...по обвивката на мислите си…По кожата ми пролазва нечие внимание. Твоето внимание! Жарките ти мисли чертаят пируети. Нахален си! Стоиш насреща ми и завладяваш с погледа на всесилен господар. Не го сваляш от мен, сякаш очите ти са четката, която отново вае извивките ми. Извайва ги с огъня на страстта. Може и да преувеличавам, но си нахален до наглост. Париш до бяло! Интересна ли съм ти? И до кога?! По устните ми чувствено пролазва усмивка. Трапчинките заиграват по скулите, а очите ми се препълват с разтопена жарава. Признавам – запали огнената стихия в същността ми, но…Търсиш страст или огнен вихър? От кое те е страх повече? Може би от това, което е с по-дълго времетраене. Смея се. Присвиваш очи?! Да! Смея се на теб. Защото знам, че очите ми не те гледат, а са обърнати към друг. Дразня ли те? Чувстваш ли ме вече твоя собственост? И кога съм ти дала това право? И твоя ли съм? Та ти дори не си се потрудил да ме завладееш, а се чувстваш Господар! Да, такъв си, но…Само на мислите и желанията си. А дали можеш да си и на действията…И колко много го искаш това потъване в огнената стихия на страстната река? Колко искаш да потънеш в една женска същност? Колебание ли усещам?! Стига! Имаш смелост да започнеш играта, а дали имаш мъжеството да я продължиш?
Вървиш зад мен?! Използваш всяко мое забавяне, за да спреш на милиметри от тялото ми. Въздухът между нас се нажежава за наносекунди. Искаш ли ме? Готов си да бъдеш цяла вечер мой? И завинаги? И не се страхуваш от страстта, която дори сега те подлудява? Нагъл си! Погледът ти лази по краката ми, нагоре към онова място, където душата на една жена показва колко е гореща всъщност силата на страстта и. Готов ли си да потънеш в разтопената лава на желанието? А да изгаряш и отново да ти се иска да гориш?
Искам те! Искам те, дори, когато си намръщен и може би уморен от работния ден. Желая те! Особено с капчици роса по кожата от току-що взетия душ. Блестиш! Изгаряш ли? Смехът изригва от сърцевината ми.Обожавам игривите пламъчета в очите ти, топлите ти нежни длани, ароматът на жив, обичащ мъж… Моят… Виждам те и потъвам в очите ти.
И не защото си мислиш,че съм вече твоя…И не, защото ще сме заедно в някой момент, и не защото и двамата сме като дъждовните облаци -когато спорим - бързо ще се изваляваме, а понякога - само ще святкаме и гърмим…А, заради…
Желая те! Защото ти си онзи, в чийто очи се оглеждам и виждам огнената си същност. Палиш ме! А това ме забавлява. Усмихвам се и грея в смеха си. Изглеждам красива в погледа ти. Негодник си! И си нагъл…Но вече горя и се стичам… Виждам, усещам, как вече се обявяваш за Господар! Сигурен ли си? Готов ли си да разбереш, какво е да отвориш пещерата и да разтопиш леда? И когато парата се вдигне да те залее лавата на страстта…
Готов ли си да отдадеш всичко, което можеш, дори когато боли…Да бъдеш безгранично искрен,безгранично честен…
Защото ще си споделен. Ти, целият ще си част от друго цяло и ще се чувстваш добре, въпреки различията и точно, защото тези различия ще те поддържат вътрешно жив... Искаш ме за цяла вечер?! Искаш ме само за себе си?! Искаш да владееш съня ми? А готов ли си? Готов ли си да бъдеш залят от лавата на страстта и от непрестанно изригващият вулкан от обич на една страстна жена? Защото ако си…Виж, как играе огънят в очите ми!
За Аделина! :)
© И.К. All rights reserved.