Беше почти, както той си го бе представял – очарователно и загадъчно! Сладникавата мистериозна миризма на това място го опияняваше и сякаш го увиваше в копринен шал и го прегръщаше нежно, както никоя жена досега. Той присви очи. Той не искаше нищо да пречи на прекрасния момент. След толкова много години на мечти наистина се беше озовал на мястото, на което искаше да бъде, но не искаше да го вижда - искаше да го възприема именно по този начин, по който той си бе изградил във фантазиите си - непостижимо прекрасно! Той продължаваше да чува все едни и същи думи в главата си. Ентусиазмът му беше стигнал връхна точка, той се чувстваше съвършен и смислен, горейки в бавните пламъци на своя екстаз. Той се чувстваше толкова лек и затворил очите си, той летеше, макар че не можеше всъщност да помръдне дори с пръст. Всяка негова клетка предаваше цялата си енергия за този полет. Нейният образ се изясни в съзнанието му. Усмивката, която осветяваше замъгленото му съзнание не даваше никакъв намек за не ...