Добре. Знам, че звучи много странно, но аз трябва да споделя с някой. Не виждам да открия доверие към когото и да било, затова ще опиша страховете си върху теб бял лист. Нито говориш, нито би ме предал особено, ако си те съхраня на сигурно място. Да, преследват ме. Искат нещо от мен, но още не съм разбрал какво.
Очите им са изхвръкнали от орбитите и лицата им са изкривени. Дишат във врата ми. Навсякъде са.
Кой? Едва ли има кой да ми помогне. Първо ме притискаха с проблемите си и че аз трябва да стана един от тях, а сега отчаяно ме преследват, за да ме затворят в бялата стая.
Опасен съм. Дали за тях или за мен - не се знаеше.
Остави ме, сега искам да ти излея страха си, пък после, ако искаш, ме питай. Не, няма да избягам от теб, ще те държа близо до сърцето си и, ако искат да те отнемат от мен, ще те глътна.
Вчера вървях по пътя и едно дърво ми проговори. То уж беше съсухрено и със счупени клони, пък ми обеща някакво отмъщение. Да, светът, който ме заобикаля, напоследък е станал неразби ...