Глава 5
След известно време реших все пак да си говоря със Стефан и започнах да му разказвам за приятелките си, за образованието си на филолог, той слушаше внимателно, докато ядеше от храната си – не каза дали му харесва пък и аз не можех да разбера по изражението му – и ми задаваше по някой въпрос. В един момент даже му говорих за грижата за косата и кожата, която полагах, тъй като не ми се искаше да оставаме на тишина или пък да гледам в очите на мъжа срещу мен. Приключихме с храната и сервитьорката ни донесе сметката.
Стефан взе малката кутийка, където поставяха сметката и я отвори, а аз го наблюдавах мълчалива. Той извади черен портфейл от задния джоб на дънките си. Дали щеше да иска да плати сметката? Реших, че няма да му позволя.
-Колко е? – попитах аз.
Той ме погледна с вдигнати вежди.
-Аз ще платя – каза.
Нима изобщо ромите можеха да правят това? Зачудих се защо не ме беше помолил да платя цялата сметка, но той отвори портфейла си и остави тридесет лева.
-Мисля да си платя поло ...