На едно високо, високо дърво птичка сви гнездо. Снесе яйчица и излюпи пиленца. Тя ги хранеше, поеше и те растяха под грижите ù. Започнаха да разперват крилца. Нетърпеливо чакаха първия си полет. Ден-два малките прелитаха с майка си до близките клони. Нямаха търпение да полетят по-далеч.

Само най-малкото стоеше свито в гнездото. Толкова много се страхуваше. И от високото небе и от дърветата наоколо. От всичко изпитваше страх. Този страх от непознатото отвън гнездото беше ужасен.

Скоро птичетата полетяха по-надалеч и по-надалеч. Само птичето стоеше в гнездото.

Един ден майката го заблъска с човка, с тяло и крила го заблъска от гнездото навън. Примряло от страх, малкото си мислеше: ,,Каква майка ми е тя? Иска да ме убие."

- О, аз падам. Земята се приближава.

И разпери крилца. Те го задържаха във въздуха и птичето ги размаха. Първо плахо, после по-смело и... полетя.

- Толкова хубаво е да летиш. Благодаря ти, мамо, значи и това е начин да накараш някого да забрави страха. Да повярва в себе си. Аз летя, аз летя - пееше птичето - аз летя, летя...