Първото, най-силното човешко чувство е страхът – чувството за самосъхранение. А причините за страха са видими, известни или невидими и неизвестни.

Понякога, метеорологичните промени или определени неблагоприятни случки, пораждат у нас необяснимо безпокойство, което преминава в страх, депресия или нервно разстройство, които ни подтикват да предприемем инстинктивно спешни "спасителни" действия.  От палави капризи, до бурна истерия или агресия, странни и необясними не само за околните, но и за самите нас. За жалост, през средновековието те са били неоспоримо доказателство, някои жени да бъдат обявявани за вещици и изгаряни на клада.

Но в екстремна ситуация, понякога страхът прераства в ужас и под въздействието на стреса човекът изпада в шок. Тогава "го полазват, побиват тръпки", "косата му настръхва", "дъхът му спира", а действията му, като следствие от всичко това, са в две посоки.

В единия случай, човекът "се задейства" без да е взел каквото и да е мисловно решение, а действията му са необясними и невероятни по сила и бързина. Или изключително и единствено точните или абсолютно нелогични и най-погрешните. 

В другия случай той се вцепенява и често изпада в безсъзнание, а понякога дори става ням свидетел на собствената си гибел, без да е в състояние да направи нещо.

Страхът, ужасът, е най-яркият пример за влиянието на външното поле и неговите промени върху вътрешното – телесното. Но за щастие не се случва често и е неприятен спомен. Затова страхът, ужасът не е издигнат в култ.