Много обичам да се разхождам в гората. Всеки път когато го правя виждам прекрасни гледки, прекрасни растения, а понякога срещам и красиви животни. Онази сутрин пак станах рано сложих в раницата си два сандвича, шише с вода и потеглих. Ех, тогава бях млад, ходех бързо но и се наслаждавах. Сега годините вече ми са в повече, но спомените не избледняват. Поне тези от този ден! Денят беше слънчев, макар и есенен, беше топло. Единствено птичките не пееха, те бяха вече на юг. И въпреки, че тях ги нямаше слънчевите лъчи още си пробиваха път между листата на дърветата. Пътеката по която вървях беше лека и приятна за разходка. По нея можех да стигна чак до върха. Онзи ден отивах там на върха над нашето село. Но когато стигнах до Лилавата поляна спрях да си отпочина. Тя беше на половината път. На тази уникална за региона ни поляна през лятото растяха нестандартни лилави цветя. Никой не ги бе именувал. Или не бях чувал за това. Даже днес още нямаха име, въпреки годините, които минаха от този ден. ...