Странни разсъждения за още по-странни неща.
Когато четем някоя книга или дори отделно произведение, нерядко мнението ни по засегнатите в тях въпроси, малко или много се различава от това на автора, нещо, което си е напълно нормално. В крайна сметка всеки има, по-скоро трябва да има, собствено мнение, което в никакъв случай не е задължително да се покрива с това на другите. Напротив, автоматичното приемане на чуждото мнение без да го пресеем през ситото на собствената си преценка е много тревожен сигнал - това може да доведе до груби манипулации, а оттам и до обезличаване на собствената ни идентичност.
Разбира се, не трябва да се подминава факта, че в резултат на наша некомпетентност по засегнатите въпроси или само защото „така ни се струва”, а нерядко и поради някакви субективни фактори, оценката ни да не е достатъчно обективна и обоснована, да е грешна или дори тенденциозна.
Непрекъснато се повтаря, че всеки има право на собствено мнение. Така е, но това е само първата част. Втората и ...