3 min reading
- Името ми е Странник! А твоето? - очите му потъваха в нейните и покълваха в сърцето и.
- Евера. - нещо в него я интригуваше и я караше да се чувства така, сякаш предстояха вълнуващи мигове! Наистина беше странен.
- Имаш прекрасни очи!- погледът му не слизаше от нейния.
- Това е клиширано, опитай пак!- в думите и лъхна закачливост.
- "В очите крехки на звездното небе аз виждам,
Теб нежност и ефирност моя!
Пиян от любовта на хиляди безкрайни мигове
и прероден в свещената утроба,
на споделената, проникновена близост,
и истинното и дълбоко откровение,
от взаимното, Божествено Отдаване!"* -
след тези думи, странникът протегна ръката си и докосна нейната. В миг тя изпита такава невероятна любов, че се събуди! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* – В разказа е ползвана поезия на автора! Всички права запазени! Разказът е част от новата книга с разкази на Ангел Филипов - Ахаиръ - "Под звездното небе"!
Първа публикация!