Хей, страннико, откри ли онази, която цял живот дириш? Срещна ли по пътя си жената, която толкова искрено смее се с очи, че не те хваща страх до нея да се събудиш? Тя още  ли в мечтите ти живее?

Онази, жената, която без укор гледа вратата, когато след митарстване вкъщи се връщаш. Жената, чиято усмивка е винаги пълна с радост, благодарна, че след месеци пак си до нея. Онази, в чиито  очи се отразява сълзата на дивата нежно-чуплива сърна...

Тя разбрала е, страннико, че душата ти свободна трябва да скита, че умът ти трябвада продължава да учи, че сухъът ти в клетка умира. И тя е птица, страннико! Свободна, търсеща, носена от вихрите, също като теб.  Тя е делфинът, който надбягва вълните, а сърцето му ще се пръсне от простото щастие да бъде волен. Свободен да надбягва моорето, без което бавно умира.

Намери ли, скитнико, нея, тихия пристан, на който уморен вечер присядаш с наслада да отпиеш от чашата с вино.  И тя да приседне до тебе, леко облегнала глава на твоето рамо, за да слуша... за да сподели товара на дните ти... да облекчи болката в нозете ти...

Тя ще се засмее преди теб, защото ще е прочела в очите ти, ще долее в чашата  ти вино, защото то кръвта ти ще сгрее. Когато от щастие опияниш се, няма да завиди, няма да свие нацупено устни, ще плесне с ръце и ще танцува като нежна хетера. Протяжно, лъстиво ще бляскат звезди в  очите ù, ръцете ù ще те примамват по-нежно от синята вода, тялото ù ще се извива силно и примамливо като на котка. Ще проси милувките ти и ще приема греха ти.

Не я търси, страннико! Предай се на пътя! Намери знанието си! Засити духа и сърцето си! Следвай полета на птицата... не опитвай в ръце да я хванеш, в рамка да я затвориш, волята ù да сгромиш... Не я търси! Когато откриеш себе си, тя ще те намери.