Ейприл се огледа уплашена. Каза си: " Този път, ще бягам, каквото и да става!" Но сякаш това ръмжене я викаше, молеше я! Доброто ѝ сърце веднага я поведе към виковете. Тя се затича и какво да види! Между два клона на дърво се беше заклещило малко мече. Малко, малко, почти десет метра високо. Ревеше и се мъчеше да се освободи. Ейприл застана до дървото и го прегърна с малките си ръчички. ( Помните ли? дърветата бяха станали приятели на Ейприл). И сякаш стана чудо! Дървото бавно - бавно разтвори ствола си. Мечето се измъкна, но продължаваше да реве. Отнякъде се появи неговата майка, дочула виковете му за помощ. Огромната мечка, без да знае, какво става грабна Ейприл с косматите си лапи. Повдигна я нависоко, над вековните дървета. И тъкмо се канеше да я хвърли отвисоко,когато дочу хлиповете на рожбата си долу. Майката тогава разбра, че Ейприл беше спасила детето ѝ. Старата мечка, без да се замисля,грабна и мечето. Сложи ги заедно на гърба си и с огромни стъпки се запъти към мечешкото лего ...