Виктория дори не подозираше, че от тази вечер нататък нито нейният, нито неговият живот ще бъдат същите. Тя се ядосваше от неговите глупости и не спираше да го обижда, ала не осъзнаваше как се влюбва в него... В тях пламваше огън, който щеше да гори много дълго…
Време беше да се прибира и докато беше в таксито, не спря да мисли за него! През целия път на връщане беше 200 пъти по-нервна, отколкото беше, когато отиваше. Тъкмо се прибра, затвори се в детската стая и телефонът ù звънна... беше непознат номер, и да, беше той!
- Ало, как се прибра?
- Кой е на телефона?
- Тъпото копеле, хаха...
- Какво искаш?
- Нищо, исках да видя дали си се прибрала жива, ха...
- Офф, не ми се занимава с глупости!
Тя му затвори, макар че си умираше от радост, защото той ù се обади... явно бе взел номера от приятелката ù. Когато си легна, цяла нощ не спря да се върти и не можа да спи, защото той не ù излизаше от главата... толкова много я бе дразнил, а тя не спираше да мисли за него!
Няколко дни поред не спря ...