Освен Никол, Вики имаше друго момиче, с което излиза (Мария), но тя не можеше да се нарече нейна приятелка, защото беше доста двулична и лицемерна. Виктория, разбира се, го знаеше, но въпреки това не преставаше да я мисли за приятелка. Мария непрекъснато ù натякваше да не се занимава с Крис и когато Виктория излизаше с нея, а не можеше да влезе в скайп, за да се чуе с него, те както винаги се караха... ако не нещо друго, това го умееха най-добре.
Виктория беше здраво хлътнала по него, когато оставаше една седмица, за да си дойде. Ала точно тогава се обърка всичко. Отново се скараха, отново за глупост, ала този път нещата отидоха доста далеч... не беше като предишните пъти, когато след като се скараха, се оправяха след 2 дни. Тя дори му изтри номера и твърдо заяви, че не иска да го вижда повече. И нея я болеше, ала не издържаше неговото държание, не понасяше това, че иска постоянно да е на неговото!
Ето, че и тази седмица мина... Никол и Тео се видяха, толкова се радваха на любовта си. Виктория излиза няколко пъти с тях, но беше доста умърлушена, не ù се говореше изобщо. Мисълта, че го бе чакала толкова много време, а той дори не я потърси, я караше да се побърква. Където и да отидеше, непрекъснато се оглеждаше за него. Осъзна, че се е влюбила в този човек още първия път, когато го бе видяла! Искаше ù се да върне времето и да му каже всичко това, но дори да можеше да го върне, пак нямаше да го направи! Отново на инат щеше да говори неща, който не мисли и да чака той пръв да се извини. Такава беше тя, такъв беше той... двама души, които не спират да се отричат един от друг, а така силно се привличаха и един към друг изгаряха!
Виктория вече се отказа да чака да ù се обади, явно той я бе забравил напълно и тя не смяташе непрекъснато да тъгува за него. Какво толкова? – каза си тя... така или иначе Кристиян също ù бе говорил доста гадни неща, така че не заслужаваше любовта ù. Реши да отиде на кафе с Мария, гаджето ù, братовчед му и неговите приятели... мислеше си,че поне там можеше да си намери някой, с който да го забрави. Но уви, съдбата бе решила съвсем друго за нея!
Приятел на гаджето на Мария се оказа самият Кристиян. Налагаше се да седят на една и съща маса. Те се гледаха в продължение на минута, не спираха да се поглеждат един в друг, но дори не си казаха и здравей... това, разбира се, още повече я нарани. Точно си бе казала, че ще го забрави, а се налагаше да са на една маса, и то не само сега, ами почти през ден! Мария стана много близка приятелка с него, което доста учуди Виктория, защото точно тя не спираше да говори глупости за него и да я съветва да го остави.
Вече в продължение на месец се налагаше да го вижда, а това изобщо не помагаше да го забрави. Една вечер всичко това преля чашата... колко близки бяха станали Мария и Кристиян! Вулгарният ù смях, усмивката, с която той я гледаше... начинът, по който си говореха! Сякаш Земята бе спряла да се върти за нея, сякаш бе излишна на този свят, чувстваше се предадена, измамена от всичко и от всеки... И точно в този момент Теодор забеляза насълзените ù очи. Преди да заплаче, излезе с него и спряха с колата да си поговорят за Кристиян. Той опитваше да я убеди да не страда за него, каза, че го познава много добре и знае, че той не е за нея. Тези думи не ù помогнаха особено, но поне се развесели... и точно в този момент Кристиян мина с неговата кола! Спря да поздрави Теодор и после си тръгна, казвайки му, че вижда, че е зает и няма да го притеснява... на него също не му беше безразлично.
На другия ден Виктория вече бе говорила с Мария и я бе помолила Кристиян повече да не излиза с тях. Тя се съгласи, обеща ù, че повече няма да идва... Ала вечерта, когато излезе, той отново беше там, но този път Виктория не издържа и се премести на друга маса с едно момиче от компанията.
Както винаги, Кристиян не преставаше да я гледа... накрая Мария отиде при нея и каза:
- Кристиян иска да отидеш на неговата маса, за да те види.
- Ха-ха, не не искам!!!! Няма да отида при него!
Цялата компания обаче знаеше тяхната история и я накараха да отиде... Тя бе наистина доста изнервена, отиде при него, блъсна го и каза:
- Какво искаш?
- Амии, да те видя какво правиш...
- Не те интересува!
- Напротив, интересува ме...
- Ха-ха, не мислиш ли, че се сещаш малко късно? Ти си дойде от Германия преди 1 месец и се сещащ за мен чак сега.
- По-добре късно, отколкото никога!
- Ха, ами добре... а сега трябва да тръгвам.
- Къде?
- На едно място...
Той погледна часовника и отговори:
- Знам къде трябва да отидеш, трябва да се прибираш... (тя имаше вечерен час)
© Красимира Гущерова All rights reserved.