Колкото и притеснения да имаше, Ивета продължаваше да живее с нейния сириец – Мохамед – така се казваше той. Не знаеше иска ли дете или не ù беше оставила всичко просто да се случи. Ако стане, значи така е трябвало; ако не – пак.
Тази сутрин беше нетипично топла и приятна. Ив се излежаваше в леглото и се наслаждаваше на почивката си. В един момент ù стана зле и тя изтича да банята... След малко излезе и се замисли какво е яла – първата ù мисъл беше, че се е натровила. Но после, след като изключи всичко от менюто, което би могло да предизвика състоянието, една мисъл я връхлетя. Изми се, оправи се и много бързо се отправи към аптеката. Докато вървеше, отново мислеше всякакви варианти и старите въпроси я обзеха. Взе тест и се отправи към дома. Искаше първо да види какво ще покаже и тогава да се обади на половинката си. Започна да отброява най-дългата една минута в живота си. И тогава се появиха. Двете чертички. Които стояха там като въпросителни. Ив не знаеше да се радва ли, или да се бои ...