Николай – така се казваше мъжът, който караше сърцето на Мая да бие по-бързо. Той беше това, което тя търсеше – и като външност, и като характер, и като разсъждения. Само за едно нещо трябваше да си затвори очите – беше по-малък; не много, но все пак... Но тя каза майната му и на това. И се впусна в едно невероятно изживяване за нея. До този момент.
Всичко стана като в сън: запознаха се във фитнеса, където тя ходеше. Не, той не беше някой маниак с мускули. Всъщност беше синът на инструктора. Той ги запозна. И те се харесаха. Влюбиха се. Толкова неочаквано и за двамата. Той ù говореше най-милите думи, които една жена искаше и можеше да чуе:
- Зная, че е бързо и внезапно. Но с теб се чувствам добре. Дори не съм предполагал, че ще срещна момиче като теб. Тази сутрин беше съвсем обикновена...
И Мая беше щастлива; очите му казваха същото; ръцете му - и те – докосваха я толкова нежно... Но вечерта свърши. Изпрати я. „Ще ми липсваш” – прошепна Ники. „И ти на мен” – отговори, гушкайки се в нег ...