1 min reading
Военният кореспондент Спас Икономов разказва: „Зовът за мобилизация бе посрещнат не с радост, не с одобрение, а с буен, неудържим, луд ентусиазъм... В едно село кметът бил нападнат от селяните, защото след като получил съобщението през нощта, не ги събудил с камбаната, а чак сутринта им съобщил.” Руският военен кореспондент В.И.Немирович-Данченко пише следното: „В българските полкове има трогателни епизоди. Стари опълченци от 1877 г. се явяват в армията, като искат да ги зачислят в редовете й. Има доброволци, които попадат в роти, командвани от техните синове, и такива, които идват с по четирима, петима синове.” Друг руски кореспондент – Т. Олегин описва обстановката така: „Аз видях шестдесетгодишни старци, дошли при военните власти с воловете си и с други възрастни мъже от семейството си, да искат – не да молят, а настоятелно да искат, щото и те, старците, да бъдат зачислени в обозите, воловете им да бъдат взети, а синовете им, внуците им да бъдат веднага изпратени на границата. Аз ви ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up