Dec 10, 2007, 1:30 PM

Струни на тъга 

  Prose » Others
1081 0 3
1 min reading
С какви ли струни е устроена тъгата ми? Мога ли да изразя чрез думи?... Пея и танцувам. И тичам. Вечно тичам. А жадувам притихналост и блян. Жадувам срастване, порастване и страсти във въртеж. Боли. Боля. А искам да се преродя. Вярваш ли във повика на устните ми? А в аромата на косите?...
Ароматите ми обещават. И напускат. Колко красноречие има в напускането. Днес напускаш ти, утре ще е друг. А аз сама съм тръгнала отдавна. Вярваш ли, че силата е в самотата? Избери да си живот. И не втренчвай мисли в несериозността ми.
Прошепни душата си. Аз ще мога да я доловя. Нека бъде шепот в тъмното. Имаш ли носталгия по мен? Или...
Липсва ми прозаичността във чувствата. Липсват ми чувствата въобще. Защо да страдаме от липсване? Мисля си за контурите на сенките. И омагьосаната тяхна самота.
И ми изглеждат тъжни. Красиви са, но тъжни и робуват на някаква си светлина.
Сянката ми в сянка се оглежда. Старае се да ме тълкува. Търси да ме припознае. Ще се втурне някъде.
Научих се да не подражавам сляпо. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Стоева All rights reserved.

Random works
: ??:??