Струните на душата
Човекът винаги бърза. Все гони срокове, тича и почти никога не се чувства удовлетворен. Често се разминава с това, което иска душата му. А тя търси най-обикновеното. За това не е нужно бягане и време, а само желание. Споделеността. Да намери сродна на нея и да споделя с нея чувствата и миговете, които осмислят живота. Щастието идва, когато човекът и душата му са настроени в една тоналност. Тогава излъчването е завладяващо и носи настроение. Душата е извън тялото, но не могат да живеят отделно. Четири струни, живот във всеки сезон от годината. Пролет, лято, есен и зима. И най-добрият цигулар не може да изсвири добре мелодия, ако една от струните издава фалшив тон. Затова, човек не трябва да има любимо време, а да умее да обича всеки сезон, да взема и да раздава доброто, да не го задържа в себе си. И да не забравя, че каквото и да се случва, душата винаги ще бъде до него и ще му говори с първата, най-тънка, уязвима, но и най-нежна струна:
-Потръпвам под пръсти докосващ ...