В началото на ноември, късната есен ни даряваше с красиви и топли дни. Вечерите бяха студени, но се усещаше топлината от слънчевите лъчи. Денят бе къс, а нощите дълги и може би заради повечето тъмнина, хората усещаха тъга и самотата ги обземаше, дори да си имаха някой до себе си.
Павел се прибра от работа. Влезе в малкия апартамент, събу се и си закачи якето на закачалката. Натисна бравата на вратата на кухнята, пристъпи с крачка напред и се стресна. Петгодишният му син Димитър, изкочи пред него и извика:
-Бау! Татееее! Изплаших ли те?
Бащата, със сериозно изражение на лицето погледна сина си и строго каза:
-Нали сме се учили, че като се прибирам от работа да не ме закачаш, защото съм изморен? Защо дивееш така? Къде е мама?
Момчето посочи с пръст към терасата и отговори:
-Простира, тате.
Павел седна на дивана, пусна телевизора и се загледа в новините. В стаята влезе и съпругата му, Невена. Кимна с глава вместо поздрав, издърпа един от столовете и седна на него. Погледна към детето, сле ...